Вашият личен агент.

Всеки втори вътрешен въпрос започва с „Абе, знаеш ли случайно…“ – и изтръгва някого от работата за 23 минути.

Въпросът отива при асистента. Отговорът идва проверен, с източник.

Шефът всеки ден отговаря на едни и същи двайсет въпроса, защото всичко е само в главата му.

Веднъж документирано, хиляда пъти отговорено – дори когато сте в отпуск.

Стажантите не смеят да зададат „глупавия въпрос“ трети път – и предпочитат да сгрешат.

Асистента човек пита без притеснение. Колкото пъти иска.

В два през нощта майсторът не е достъпен – смяната импровизира.

Инструкции и процедури при повреда са достъпни денонощно. Асистентът няма работно време.

Работната инструкция я има само на немски – част от екипа я разбира наполовина.

Знанието поддържате веднъж на немски, отговорът идва на езика на питащия.

Новите през първите седмици задават сто въпроса – точно на колегите, които нямат време.

Новият пита асистента. Процеси, образци и отговорности са налични от първия ден.

Колегата, който от трийсет години „просто знае как се прави“, излиза в пенсия.

Знанието му се улавя предварително структурирано – и остава достъпно, когато го няма.

Служителката е болна, клиентът се обажда – никой не познава преписката ѝ.

Заместникът пита асистента за документирания процес. И е работоспособен, а не само присъстващ.

Никой не знае какво екипът всъщност не знае – докато не се случи скъпата грешка.

Въпросите без отговор стават списък с пропуски: виждате черно на бяло къде липсва знание.